Постинг
08.09.2016 11:48 -
ОТКАЗВАМ ДА СЕ ПОДЧИНЯ
Признавам - доста съм шокирана от прозрението, че любовта изобщо не предполага и не изисква взаимност. Тя е "автоимунно заболяване", обичайно поради непреодолима зависимост от автодрогата, която тялото произвежда самО - и сАмо, когато сме влюбени. Първоначално ни се случва неосъзнато и неконтролируемо - инстинктивно усещаме какво ще ни завихри като се влюбим и колко високо ще ни издигне то. Ако имаме късмет, точно в този момент срещаме НЯКОГО и РЕШАВАМЕ (обичайно по химичен път), че точно той може да натисне онова вълшебно бутонче. И няма връщане. Веднъж опитали, ставаме зависими. Ей така започва любовта, без която вече не искаме и не можем. Ето го обаче важното зрънце: някой активира процеса, но след това чувството си е само наше и всъщност нищо не НАЛАГА емоционална взаимност. Ние си произвеждаме веществото и чувството, ние си летим от него, ние можем ВСИЧКО в това състояние. Другият всъщност не прави нищо повече. Ако имаме късмет може да сме натиснали неговото вълшебно бутонче и тогава попадаме в една обща еуфория. Но истината е, че вече можем и сами... В най-добрия случай от всичко това може да се роди обич, но тя пък е безусловна - и пак не изисква взаимност. Толкова е неромантично и самотно, че отказвам да се подчиня на това и ще го забравя. Още сега. От ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ Надя Костова
Прекрасна Надинка!))) За първи път съм несъгласен. Оправданието не е обяснение, само протакане на признание.....)))) ;-)
цитирай Толкова не съм съгласна и толкова съм ужасена, че започвам да стискам очи и да забравям...
Просто тия дни това ми се изясни и много ме уплаши. Аз гака го видях - някой сякаш ми го изкрещя, за да схвана...
Това за оправданието, обяснението и признанието е срахотно...
цитирайПросто тия дни това ми се изясни и много ме уплаши. Аз гака го видях - някой сякаш ми го изкрещя, за да схвана...
Това за оправданието, обяснението и признанието е срахотно...
За мен Любовта е толкова жива и обективна, че чак ослепява. Ако обаче не се извръщаме!)))
цитирайДори не е нужно да ми го посвещаваш - то си е твое си. И е прекрасно!!!
Аз какво мисля за любовта вече не знам. Както виждаш, блъскам се в теории и опити да разбера същността на това дето едва не ме уби, а аз пак мазохистично си го искам. И изваждам всичко навън - понякога малко се засрамвам, но си бях обещала да съм честна, защото това наистина е пътепис на душата ми.
цитирайАз какво мисля за любовта вече не знам. Както виждаш, блъскам се в теории и опити да разбера същността на това дето едва не ме уби, а аз пак мазохистично си го искам. И изваждам всичко навън - понякога малко се засрамвам, но си бях обещала да съм честна, защото това наистина е пътепис на душата ми.
И аз го преживявах по този начин, докато накрая не разбрах, че просто Любовта е... Обективна. Истинска. И това, което само съм мислел, че ме мъчи, всъщност ми е било пратено да ме преосмисли, да ме възвисява. Тогава обикнах спокойно съвършено невъзможен за мене човек и до ден днешен живея щастливо с него, вграден така на дълбоко в сърцето ми, че ако някой го изтръгне оттам и аз ще си ида с него веднага...
)))) С една дума......... Отдай се!
цитирай)))) С една дума......... Отдай се!
Просто не знам как си успял, но мисля, че и аз вървя по тази пътека. Още се дърпам и не се отдавам. Но може би ще трябва да го направя... Скоро...
цитирайно любов без взаимност ми прилича на бриз от външната страна на прозореца, защо ни е, ако не излезем на терасата:))
цитирайhttp://assentassevjohn.blog/izkustvo/2016/09/08/.1475184
За мен е удоволствие да те чета и да те познавам!)))
цитирайЗа мен е удоволствие да те чета и да те познавам!)))
Няма да коментирам повече, само ще споделя какво казва любимия ми мъдрец по въпроса. "Любовта вижда не реалния възбудител, а неговия капицитет, вътрешния му потенциал, който може да бъде - и често е - съвършено непознат за него самия, но напълно реален за този, който обича. Защото любимият обича своя любим по силата на неговата истинска всевъзможност!"
Имам и един много готин цитат в цитатине на ФБ ми. Той ми е любимия и отговаря точно на този въпрос - трябва ли да обичаш, като няма взаимност. Хвърли му едно око, ако искаш!)))
Горд съм, че има сърца като твоето, Надя!
цитирайИмам и един много готин цитат в цитатине на ФБ ми. Той ми е любимия и отговаря точно на този въпрос - трябва ли да обичаш, като няма взаимност. Хвърли му едно око, ако искаш!)))
Горд съм, че има сърца като твоето, Надя!
Аз знам в себе си какво да правя с думите, така че да галят, тплят, сияят и да лекуват, но когато се смутя и се изчервя вътрешно, започвам да заеквам дори писмено хахахах и сега се смутих и затова повтарям само "благодаря"
И отивам на твоята ФБ страница :)))
цитирайИ отивам на твоята ФБ страница :)))
в Детайли за мен....)))
цитирайБез взаимност опустошава душата, а това значи, че е самоопустошаваща се т.е. правилно е сравнена с автоимунно заболяване. Ако можеше да съществува без взаимност, колко много хора биха живяли щастливи цял живот влюбени в Брад Пит, Иман, Мислителя на Роден или Венера Милоска. Взаимността е първото условие за любовта между мъжа и жената. Тази приказка "Аз ще те обичам вечно, докато ти любиш друга" може да бъде вярна, но когато става въпрос за обич, приятелство,
уважение или нещо друго, но не е и за любов.
цитирайуважение или нещо друго, но не е и за любов.
Огорчението също не е оправдание...
цитирайnalia написа:
но любов без взаимност ми прилича на бриз от външната страна на прозореца, защо ни е, ако не излезем на терасата:))
Да, вярно е това, което казвате - или поне за мен е вярно. И аз не искам да приема това за взаимността (че е ненужна), но когато погледна по този начин нещата, картината става кристално ясна - за малко, защото не искам да я гледам и нарочно си я замъглявам.
bumerang написа:
Без взаимност опустошава душата, а това значи, че е самоопустошаваща се т.е. правилно е сравнена с автоимунно заболяване. Ако можеше да съществува без взаимност, колко много хора биха живяли щастливи цял живот влюбени в Брад Пит, Иман, Мислителя на Роден или Венера Милоска. Взаимността е първото условие за любовта между мъжа и жената. Тази приказка "Аз ще те обичам вечно, докато ти любиш друга" може да бъде вярна, но когато става въпрос за обич, приятелство,
уважение или нещо друго, но не е и за любов.
уважение или нещо друго, но не е и за любов.
както писах на nala, и на мен не ми харесва тази "версия", но сякаш някой насила ми я показа, и ми я показваше шумно, докато разбера... Когато разбрах всичко стана кристално ясно - но не ми харесва така. затова ... няма пък! :)
Търсене
За този блог
Гласове: 80
Архив