Помниш ли?   Когато бяхме далече,  си пишехме думи,  които докосваха,  прегръщаха,  целуваха,  разплакваха, прогаряха,  разтърсваха,  разкъсваха,  прераждаха,  обичаха...   Когато бяхме заедно,  нямахме време за думи.   Днес си измълчавам  думите за любов. Не докосвам. Не прегръщам. Не целувам. Не разплаквам. Не прогарям. Не разтърсвам. Не прераждам. Не обичам.   Помня.        От ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ Надя Костова  

има и край за съжаление.
твоите пътища са силно изживяни.

Просто извървявам "на глас" последните стъпки по ТАЗИ пътека и после ще поема в друга посока... Но без този товар - надявам се.
Благодаря!

Все едно и аз съм написала същото.