Седни за малко. Много се разбърза.
Очите ми поиска да погледнеш,
а виждам как уплашено си тръгваш.

Тя е онова чистото, наивното,
дето изглежда ранимо,
а не може да бъде достигнато,

Искам да мога да казвам всичко, което искам да кажа, без да се тревожа, че някой може да се засегне от нещо, което всъщност не го засяга.
Искам да имам свое си пространство, където да се смея ако ми е смешно. Да пея, ако ми се пее. Д...

Септември ми е дългото сбогуване.
Не вярвам през октомври да ми мине,

Помниш ли?

Когато бяхме далече,