Седни за малко. Много се разбърза.
Очите ми поиска да погледнеш,
а виждам как уплашено си тръгваш.

Тя е онова чистото, наивното,
дето изглежда ранимо,
а не може да бъде достигнато,

Искам да мога да казвам всичко, което искам да кажа, без да се тревожа, че някой може да се засегне от нещо, което всъщност не го засяга.
Искам да имам свое си пространство, където да се смея ако ми е смешно. Да пея, ако ми се пее. Д...

 
Септември ми е дългото сбогуване.
Не вярвам през октомври да ми мине,

Помниш ли?
 
Когато бяхме далече, 

 
Свикнах без теб, но няма как да ти го кажа. 
 

Искам да те имам всеки ден - хем го мечтая, хем ме е страх.  Плаши ме свикването, успокояването. Искам си огъня и вихъра. Да ме пари и да ме замайва всеки ден, всички дни... 
Не знам дали мога да издържа на това, дето го искам. Дали ням...

 Търся трохите, които съм пускала по пътя преди много години, за да мога да се върна към себе си. Намерих няколко. Милиметър по милиметър напредвам в миналото и се връщам към бъдещето. Там, на пресечната точка между двете, събирам трохит...

Не за да ти кажа, че ми липсваш.
Не за да ти кажа, че те обичам.
Не за да те моля, да ме обичаш.

Въпросът, от който не мога да спя
и който се уча да спра да задавам...
Защо?

Знам, че съм малко дива. Всъщност много.
Знам, че с мен е много лесно и малко трудно,
но малкото е повече.

 
Не зная успях ли да те сложа на толкова скрито, 
че да не виждаш очите ми, когато мисля 

 
Толкова нощи и дни спестих  - да ги имам за теб!
Днес пилея минутите - без да мисля изхарчвам всяко тиктакане. 

Знам, че някой е идвал при мен докато съм спяла.
Помня, че ми разказваше как веднъж вървял по пътека, която свършила внезапно и изглеждало, сякаш там спира всичко. Как после затворил очи, за да вдиша вкуса на края, но усетил само спокойс...

 
Песъчинки живеят в  очите ми.
Всяка своя история иска