Септември ми е дългото сбогуване. Не вярвам през октомври да ми мине, но през ноември няма да тъгувам. Декември? Огън, свещи, дом и вино. И всичко, опаковано във златно. И аз – усмихната и безметежна – подарък ще приготвя – да ти пратя... Дано да съм забравила адреса!
  Напролет ще съм пуснала листенца.

  От ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ Надя Костова

Снимки: Pixabay & Silentlandscapes

Леле!))))

лекичко ми се смееш :)

Тука направо съм зяпнал.....)))

Прекрасно е.

невероятно

Как не съм забелязал до сега. :)