Искам да те имам всеки ден - хем го мечтая, хем ме е страх.  Плаши ме свикването, успокояването. Искам си огъня и вихъра. Да ме пари и да ме замайва всеки ден, всички дни...  Не знам дали мога да издържа на това, дето го искам. Дали няма да се откажа по средата - без сили и без дъх. Дали няма да поискам почивка за осъзнаване и за ожадняване.  Ако поискам - знаеш ли какво да правиш с мен? Аз не знам какво да правя със себе си.  Искам да те имам всеки ден, но стоя надалеч - хем те нямам, хем те имам.
По-лесно е, но какво е?


От ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова