Случват ми се сънища толкова приказни, че ми се иска да си остана в тях. Случват ми се често.  След такъв сън цял ден съм някак унесена, чувствам се красива, усмивката ми е особена - прозрачна и необяснима за хората наоколо, но и те ми се усмихват.  Веднъж в една есенна утрин дори открих в косите си ситни бели цветчета, които не знам откъде се бяха взели.    Понякога ми се иска да можеше да идваш с мен. А може би идваш и аз просто не помня. Защото ти обичаше да ръсиш цветчета в косите ми.    От ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ Надя Костова