Знам, че съм малко дива. Всъщност много. Знам, че с мен е много лесно и малко трудно, но малкото е повече. Знам, че понякога съм усмихната искрено, но отвътре  съм ококорена като малко момиче в среднощна гора. Знам, че имам за теб повече, отколкото давам и че искам от теб повече, отколкото ще посмея да взема. Знам, че когато бързам към теб, краката ми се препъват, устата ми казва друго и само очите ми казват истината,  но ги затварям.    И сега съм седнала насред бъркотията -  нямам представа как да се подредя, затова нищо не правя. Ще изчакам да настигна желанията си,  а после ще ги последвам. Трябва ми само време. Има ли?