Не зная успях ли да те сложа на толкова скрито,  че да не виждаш очите ми, когато мисля  не за теб.  Че да не виждаш ръцете ми, когато потръпват  не по теб.  Че да не усещаш устните ми, когато пият жадни не от теб. Че да не чуваш сърцето ми, когато прескача  не с теб.    И щом няма есен, която да вземеш от мен - остави ме да я дам не на теб.     От ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ Надя Костова

Поздрави.

Благодаря!!!